Отпушване на тапата Маказа

След десетилетия чакане ГЕРБ ще получи аплодисментите от откриването на пътя от Източните Родопи до Бяло море. Битката на изборите за апетитната Община Кирково се очертава като жестока


Това, за което преди 25 години близките приятели и министър-председатели на България и Гърция Тодор Живков и Андреас Папандреу почти се бяха договорили – да отворят прохода Маказа, ще бъде довършено от хора около тях. На 15 октомври бившият бодигард на Живков и настоящ премиер Бойко Борисов и неговият колега Георгиос Папандреу - син на Андреас Папандреу, официално ще прережат лентата на новия ГКПП, свързващ Източните Родопи с Беломорието.

От 1996 г. пътят от Русе до Маказа е участък от трансевропейския транспортен коридор № 9, който започва от Хелзинки и свършва до гръцкото пристанище Александруполис. В миналото той е наричан Славянския път. Проф. Иван Батаклиев - един от основоположниците на науката геополитика у нас, обяснява името му така: "От северното Бяло море при Архангелск до южното Бяло море живеят славяни, у които

нагонът за движение към благодатния юг

е най-силен."

Събитието, за което родопчани мечтаят отдавна, няма как да не е гвоздеят в предизборната кампания на ГЕРБ. Един от главните “виновници” това да се случи – доскорошният регионален министър и настоящ кандидат-президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев, вероятно ще присъства на откриването. Бойко Борисов пък за пореден път ще подчертае разликата между него и лидера на ДПС Ахмед Доган, който въпреки че 8 години е “разпределял порциите” в държавата, така и не е успял да пусне пътя до Комотини.

В Община Кирково всички са в очакване. 65-годишният Слави Лафчев от село Лозенградци, което е най-близко до граничния пункт, е бил бебе при затварянето на границата през 1945 г. “Дочакахме го най-после пътя”, казва Слави, докато полива зеленчуковата си градина, кацнала на височина до самото шосе.

Слави е българин мюсюлманин, каквито са и жителите на селото. “Казвах се Хасан, баща ми беше Исмаил”, обяснява той. Преди двайсетина години, когато върнали нивите на семейството му, той и двамата му братя се скарали как да си разпределят наследената земя. На Слави се паднала най-неплодородната нива, но извадил късмет – прокарването на пътя отнесло градините на братята му, а неговата не само че останала, но запазил и извора, от който сега полива.

Вододелът в историята на семейството му, както и на повечето жители на Лозенградци, не е смяната на имената през 70-те, а затварянето на границата. По това време чичо му Юсеин избягал със стадо кози в Гърция и така и не се върнал. По-късно разбрали, че бил изселен в Турция. Много от пастирите, които през зимата водeли стадата си на паша по Беломорието, също са останали в южната ни съседка и там са създали семейства. Роднините им в Лозенградци пък били интернирани към вътрешността, за да нямат контакт с тях.

“Много наши хора имат имоти, че дори и къщи в Гърция. Добре, че отвориха границата, за да се виждаме с роднините си”, казва Слави. Петнайсетината младежи в селото работят в южната ни съседка през последните две години, след като кризата в строителството в София ги върна обратно в родния им край.

Партиите също вече правят тънки сметки

с откриването на граничния пункт в Кирково. Кметът на общината Шукран Идриз преди няколко дни изненадващо не бе номинирана от лидера на ДПС Ахмед Доган за трети мандат. Тя обаче си остава сред фаворитите за местния вот, но този път като кандидат на Единната народна партия. В лагера на Мария Капон и Касим Дал явно искат да спечелят апетитната община, след като за водач на листата си за съветници са издигнали бившия кмет Валентин Манев. Той е много влиятелен сред българите мюсюлмани. През 1999 г. Манев разби монопола на ДПС, ставайки кмет от СДС. Допреди година бе сред важните фигури в ГЕРБ в Кърджалийско, но влезе в конфликт с депутата Цвета Караянчева и в крайна сметка напусна партията.

В Кирково от ДПС залагат на досегашния зам.-кмет Сали Рамадан, а ГЕРБ са извадили “тежката артилерия” - зам. областния управител Есад Садък. И Рамадан, и Садък са от района на с. Бенковски – най-голямото населено място в общината, което е средищен център на турския етнос и има решаващо значение за изхода от изборите.

Според Шукран Идриз причината да не бъде номинирана от ДПС е, че Кирково става много привлекателно за различни икономически интереси. “На ДПС явно им трябва удобен човек, който да може лесно да се контролира и да изпълнява нарежданията от централата. Аз не се вписвам в този профил”, коментира тя.

Надеждите й за развитието на общината са големи. “Основните ни очаквания са свързани с търговията и услугите. Тъй като цените в Гърция са почти два пъти по-високи от нашите, надяваме се, че ще има сериозен бум, какъвто се наблюдава в съседната Община Златоград. Там през януари 2010 г. бе открит ГКПП Златоград - Термес и само за една година оборотът в търговските им обекти е нараснал почти четирикратно. Надяваме се, че ще се развие и туризмът, както и че ще привлечем сериозни инвеститори. Разбирам, че в последните месеци големи компании бягат от Гърция към съседните държави. За нас това би било добра възможност за разкриването на нови работни места”, смята Идриз.

Безработицата в Кирково е основният проблем. По официални данни тя е 19%, но всъщност е много по-висока и гони около 80%, тъй като хората, които се занимават със земеделие, не се регистрират като безработни.

Пазарът на имоти също започва да се раздвижва. Засега предлагането е по-голямо от търсенето, но се отчита покачване на цените. В края на юни терен от 6 декара е бил продаден за 80 000 евро - по 13 333 евро за декар. Земята в непосредствена близост до шосето вече надхвърля 10 000 лв. за декар. Най-апетитните парцели са били изкупени преди години и сега се предлагат на завишени цени, твърди Идриз.

Смята се, че по-голямата част от пътникопотока през Златоград ще се насочи към Маказа, тъй като там пътят е много тесен и минават само леки автомобили. По прогнозни данни през новия ГКПП се очаква да преминават по около

3000 товарни автомобила на денонощие

Това обаче ще стане на по-късен етап, защото на гръцка територия засега ще се пропускат само леки коли и автобуси заради довършването на околовръстен път.

От българска страна също вървят довършителни дейности – отсечката от село Подкова до Маказа, чието проектиране започна още през 2001 г., вече дава дефекти. Участъкът от 18 км бе сред най-коментираните при смяната на властта през 2009 г. като лош пример за инвестиция. Това бе посочено и на 1 септември, когато до спирка Джебел премиерът Борисов даде старт на изграждането на следващата отсечка Кърджали – Подкова, която е с дължина 34 км. Изграждането й е на стойност 32 млн. лв. Трасето трябва да бъде изпълнено за 25 месеца. И Борисов, и Плевнелиев подчертаваха разликата с предишното управление.

“Факт е, че от 2006 до 2009 г. - три години след завършването на трасето Подкова - Маказа, пътят няма Акт 16 и не е въведен в експлоатация – обяснява областният управител Иванка Таушанова. - Факт е, че въпреки констатираните геоложки промени и осигуреното допълнително финансиране за укрепителни работи, участъкът е повреден от свлачища и срутища. Това, което не подлежи на коментар, е, че пътят не може да се нарече еталон за качество. Ще се наложи ремонтът да бъде извършен с пари на българския данъкоплатец, защото вече няма как да бъде потърсена сметка от фирмата изпълнител.”

Депутатът от БСП Димчо Михалевски, който е

сочен от ГЕРБ като един от основните виновници

за забатачването на проекта, тъй като по това време бе ресорен зам.-министър в МРРБ, е категоричен, че именно сегашните управляващи са го забавили. “Искам да припомня, че проектирането започна по времето на кабинета “Сакскобургготски”. При Тройната коалиция проектът беше готов, извършени бяха всички процедури по отчуждаването на земите. Осигурено беше финансиране от кохезионните фондове на ЕС. С идването си на власт кабинетът “Борисов”, вместо да ускори започването на строителството, го забави с близо две години", твърди той.

Михалевски смята, че не е коректно управляващите да приписват като своя заслуга и предстоящото отваряне на граничния пункт. “Заслугата за това е на няколко правителства, на стотици български експерти и държавни служители, които упорито работиха, за да започне строителството на първия участък от пътя – от границата до Подкова, да се осигурят средства за това и да се убедят ЕС и Гърция, че проектът е важен", казва депутатът.

На когото и да е заслугата за проекта обаче, аплодисментите ще обере Бойко Борисов. След десетилетия чакане на него ще се падне честта да отпуши древния Славянски път от тапата Маказа.