Отпушване на тапата Маказа

След десетилетия чакане ГЕРБ ще получи аплодисментите от откриването на пътя от Източните Родопи до Бяло море. Битката на изборите за апетитната Община Кирково се очертава като жестока


Това, за което преди 25 години близките приятели и министър-председатели на България и Гърция Тодор Живков и Андреас Папандреу почти се бяха договорили – да отворят прохода Маказа, ще бъде довършено от хора около тях. На 15 октомври бившият бодигард на Живков и настоящ премиер Бойко Борисов и неговият колега Георгиос Папандреу - син на Андреас Папандреу, официално ще прережат лентата на новия ГКПП, свързващ Източните Родопи с Беломорието.

От 1996 г. пътят от Русе до Маказа е участък от трансевропейския транспортен коридор № 9, който започва от Хелзинки и свършва до гръцкото пристанище Александруполис. В миналото той е наричан Славянския път. Проф. Иван Батаклиев - един от основоположниците на науката геополитика у нас, обяснява името му така: "От северното Бяло море при Архангелск до южното Бяло море живеят славяни, у които

нагонът за движение към благодатния юг

е най-силен."

Събитието, за което родопчани мечтаят отдавна, няма как да не е гвоздеят в предизборната кампания на ГЕРБ. Един от главните “виновници” това да се случи – доскорошният регионален министър и настоящ кандидат-президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев, вероятно ще присъства на откриването. Бойко Борисов пък за пореден път ще подчертае разликата между него и лидера на ДПС Ахмед Доган, който въпреки че 8 години е “разпределял порциите” в държавата, така и не е успял да пусне пътя до Комотини.

В Община Кирково всички са в очакване. 65-годишният Слави Лафчев от село Лозенградци, което е най-близко до граничния пункт, е бил бебе при затварянето на границата през 1945 г. “Дочакахме го най-после пътя”, казва Слави, докато полива зеленчуковата си градина, кацнала на височина до самото шосе.

Слави е българин мюсюлманин, каквито са и жителите на селото. “Казвах се Хасан, баща ми беше Исмаил”, обяснява той. Преди двайсетина години, когато върнали нивите на семейството му, той и двамата му братя се скарали как да си разпределят наследената земя. На Слави се паднала най-неплодородната нива, но извадил късмет – прокарването на пътя отнесло градините на братята му, а неговата не само че останала, но запазил и извора, от който сега полива.

Вододелът в историята на семейството му, както и на повечето жители на Лозенградци, не е смяната на имената през 70-те, а затварянето на границата. По това време чичо му Юсеин избягал със стадо кози в Гърция и така и не се върнал. По-късно разбрали, че бил изселен в Турция. Много от пастирите, които през зимата водeли стадата си на паша по Беломорието, също са останали в южната ни съседка и там са създали семейства. Роднините им в Лозенградци пък били интернирани към вътрешността, за да нямат контакт с тях.

“Много наши хора имат имоти, че дори и къщи в Гърция. Добре, че отвориха границата, за да се виждаме с роднините си”, казва Слави. Петнайсетината младежи в селото работят в южната ни съседка през последните две години, след като кризата в строителството в София ги върна обратно в родния им край.

Партиите също вече правят тънки сметки

с откриването на граничния пункт в Кирково. Кметът на общината Шукран Идриз преди няколко дни изненадващо не бе номинирана от лидера на ДПС Ахмед Доган за трети мандат. Тя обаче си остава сред фаворитите за местния вот, но този път като кандидат на Единната народна партия. В лагера на Мария Капон и Касим Дал явно искат да спечелят апетитната община, след като за водач на листата си за съветници са издигнали бившия кмет Валентин Манев. Той е много влиятелен сред българите мюсюлмани. През 1999 г. Манев разби монопола на ДПС, ставайки кмет от СДС. Допреди година бе сред важните фигури в ГЕРБ в Кърджалийско, но влезе в конфликт с депутата Цвета Караянчева и в крайна сметка напусна партията.

В Кирково от ДПС залагат на досегашния зам.-кмет Сали Рамадан, а ГЕРБ са извадили “тежката артилерия” - зам. областния управител Есад Садък. И Рамадан, и Садък са от района на с. Бенковски – най-голямото населено място в общината, което е средищен център на турския етнос и има решаващо значение за изхода от изборите.

Според Шукран Идриз причината да не бъде номинирана от ДПС е, че Кирково става много привлекателно за различни икономически интереси. “На ДПС явно им трябва удобен човек, който да може лесно да се контролира и да изпълнява нарежданията от централата. Аз не се вписвам в този профил”, коментира тя.

Надеждите й за развитието на общината са големи. “Основните ни очаквания са свързани с търговията и услугите. Тъй като цените в Гърция са почти два пъти по-високи от нашите, надяваме се, че ще има сериозен бум, какъвто се наблюдава в съседната Община Златоград. Там през януари 2010 г. бе открит ГКПП Златоград - Термес и само за една година оборотът в търговските им обекти е нараснал почти четирикратно. Надяваме се, че ще се развие и туризмът, както и че ще привлечем сериозни инвеститори. Разбирам, че в последните месеци големи компании бягат от Гърция към съседните държави. За нас това би било добра възможност за разкриването на нови работни места”, смята Идриз.

Безработицата в Кирково е основният проблем. По официални данни тя е 19%, но всъщност е много по-висока и гони около 80%, тъй като хората, които се занимават със земеделие, не се регистрират като безработни.

Пазарът на имоти също започва да се раздвижва. Засега предлагането е по-голямо от търсенето, но се отчита покачване на цените. В края на юни терен от 6 декара е бил продаден за 80 000 евро - по 13 333 евро за декар. Земята в непосредствена близост до шосето вече надхвърля 10 000 лв. за декар. Най-апетитните парцели са били изкупени преди години и сега се предлагат на завишени цени, твърди Идриз.

Смята се, че по-голямата част от пътникопотока през Златоград ще се насочи към Маказа, тъй като там пътят е много тесен и минават само леки автомобили. По прогнозни данни през новия ГКПП се очаква да преминават по около

3000 товарни автомобила на денонощие

Това обаче ще стане на по-късен етап, защото на гръцка територия засега ще се пропускат само леки коли и автобуси заради довършването на околовръстен път.

От българска страна също вървят довършителни дейности – отсечката от село Подкова до Маказа, чието проектиране започна още през 2001 г., вече дава дефекти. Участъкът от 18 км бе сред най-коментираните при смяната на властта през 2009 г. като лош пример за инвестиция. Това бе посочено и на 1 септември, когато до спирка Джебел премиерът Борисов даде старт на изграждането на следващата отсечка Кърджали – Подкова, която е с дължина 34 км. Изграждането й е на стойност 32 млн. лв. Трасето трябва да бъде изпълнено за 25 месеца. И Борисов, и Плевнелиев подчертаваха разликата с предишното управление.

“Факт е, че от 2006 до 2009 г. - три години след завършването на трасето Подкова - Маказа, пътят няма Акт 16 и не е въведен в експлоатация – обяснява областният управител Иванка Таушанова. - Факт е, че въпреки констатираните геоложки промени и осигуреното допълнително финансиране за укрепителни работи, участъкът е повреден от свлачища и срутища. Това, което не подлежи на коментар, е, че пътят не може да се нарече еталон за качество. Ще се наложи ремонтът да бъде извършен с пари на българския данъкоплатец, защото вече няма как да бъде потърсена сметка от фирмата изпълнител.”

Депутатът от БСП Димчо Михалевски, който е

сочен от ГЕРБ като един от основните виновници

за забатачването на проекта, тъй като по това време бе ресорен зам.-министър в МРРБ, е категоричен, че именно сегашните управляващи са го забавили. “Искам да припомня, че проектирането започна по времето на кабинета “Сакскобургготски”. При Тройната коалиция проектът беше готов, извършени бяха всички процедури по отчуждаването на земите. Осигурено беше финансиране от кохезионните фондове на ЕС. С идването си на власт кабинетът “Борисов”, вместо да ускори започването на строителството, го забави с близо две години", твърди той.

Михалевски смята, че не е коректно управляващите да приписват като своя заслуга и предстоящото отваряне на граничния пункт. “Заслугата за това е на няколко правителства, на стотици български експерти и държавни служители, които упорито работиха, за да започне строителството на първия участък от пътя – от границата до Подкова, да се осигурят средства за това и да се убедят ЕС и Гърция, че проектът е важен", казва депутатът.

На когото и да е заслугата за проекта обаче, аплодисментите ще обере Бойко Борисов. След десетилетия чакане на него ще се падне честта да отпуши древния Славянски път от тапата Маказа.

Забравеният Онгъл

Северна Добруджа е люлката на нашата държавност на Балканите, но все още е непозната за българите

Като чуе за Северна Добруджа, българинът обикновено я свързва с Констанца – най-големия град в района и основно румънско пристанище. Някои се сещат за построения по времето на диктатора Николае Чаушеску плавателен канал Черна вода – Констанца, свързващ Дунав с Черно море. Други са чували и за Мамая – най-известния румънски курорт, който все още е запазил чара на нашите Златни пясъци от 80-те години.

Далеч по-непознат е районът северно от Констанца, простиращ се до делтата на Дунав. Административният му център е Тулча – 90-хиляден град, който въпреки че е важно речно пристанище, изглежда като заспал на фона на вечно забързаното черноморско крайбрежие. Тулча е град на еклектиката. Между добре познатите и у нас панелни квартали от късния социализъм все още се срещат знаци от една безвъзвратно отминала епоха.

Допреди 130 години Тулча е бил един от най-развитите български градове в рамките на тогавашната Османска империя. От него са тръгвали основните търговски пътища към Русия, Полша и Прибалтика. След руско-турската война през 1877-1878 г. по-голямата част от днешна Северна Добруджа попада в Румъния като компенсация за това, че Русия взема Бесарабия. Това преобръща тотално историята й и само в един кратък период от две години по време на Първата световна война отново е под българска власт. До 1940 г. голяма част от населението й е било българско. Сключването на Крайовската спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета чрез Ньойския договор от 1919 г., обаче безвъзвратно я обезбългарява. За 48 часа трябва да бъде извършено

„великото преселение на народите”

– близо 70 000 българи напускат Севера и поемат към родината, а почти толкова румънски колонисти от Юга тръгват в обратната посока.

Семействата от смесени бракове са единствените, които могат да избират в коя държава да останат. Всъщност по-голямата част от българите, които в момента живеят в Северна Добруджа, са техни потомци. Трудно е да се прецени точният им брой. Според последното преброяване от 2001 г. в Румъния живеят около 10 000 българи, от които близо 5000 са в Северна Добруджа. Останалите са концентрирани в областта Банат в западната част на страната. Те са католици и са най-задружната наша общност в северната ни съседка.

Малко хора се определят като българи и в района около Букурещ, където преди повече от 150 години масово са се заселвали наши сънародници градинари. Те образуват т.нар. градинарски пръстен около столицата и са първите, които са привнесли в Румъния зеленчуци като доматите, пипера, патладжана и лука. Дотогава румънците са отглеждали главно царевица, която и сега заема основно място на трапезата им.

През 1918 г. сънародниците ни във Влашко са мнозинство от населението в 26 града и 160 села. По неофициални данни днес в Букурещ и в района около него – окръг Илфов, близо 200 000 души са с българско потекло. Повечето от тях не говорят български език заради смесените бракове и засиления процес на асимилация. В годините на режима на Чаушеску единствената им връзка с прародината е БНТ, която тогава е била най-гледаната телевизия в Румъния.

В Северна Добруджа обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин. В Констанца, след водени години наред съдебни дела, дружество “Единство” успя наскоро да си върне собствеността върху старото българско училище и има амбицията да го превърне в културно-просветен център.

В Тулча – някогашната перла

за присъствието на българи говорят само емблематичните сгради, останали от края на ХІХ век.

Една от тях е църквата “Св. Георги”, която е отворена почти денонощно. В притвора над входа стои надпис “Тулча, 1854 г. майя 20. Съзидан храм светаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарского общества”. Иконостасът, който е направен от чисто злато, е един от най-големите по българските земи и може да съперничи на Рилския манастир. По иконите все още личат имената на българските зографи, като най-известният сред тях е Станислав Доспевски, племенник на Захари Зограф, виден представител на Самоковската школа. Имената на видните българи от града още се виждат по ктиторските столове в църквата.

В двора е и гробът на Димитраки Теодоров, който е главният дарител за построяването на храма. Теодоров е смятан за най-богатия българин по време на османското владичество, а някои са го сочели и като

най-заможния поданик на султана

Роден е в село Жеравна в семейството на беден овчар, който заедно с много българи от Котленския Балкан тръгват на север да търсят препитание. Повечето се заселват в района около Тулча. Младият Димитраки бързо овладява търговията и керваните му започват да кръстосват цялата империя. Има кантори в Калкута, Багдад, Кайро и чак в Алжир. Голяма част от печалбите обаче влага в строежите на църкви и училища.

Друг много богат българин от Тулча – хаджи Велико Стефанов, пък е дарител за построяването на училището, чиято сграда е оцеляла до църквата. В нея днес се помещават аптека и магазин за авточасти. На фасадата на училището още личи полуизтритият надпис: “Това сдание, назначено за българско народно девическо училище, е с положено основний камък от хаджи Велика Стефанов, българин от гр. Тулча, на 11 мая 1881 г. и се нарече на името на славянските просветители “Св. Св. Кирил и Методия”... Боже, увенчай трудовете на участвующите в това свето дело, успокой усопщите от тех и благослови настоящий дом за успеха и славата на българския народ. Тулча, 11 мая, 1882 г.”

В Тулча се намира и къщата, в която от 1854 до 1862 г. е живял войводата Стефан Караджа. Намирането й обаче е трудна задача. Стои сгушена в Стария град. Неотдавна активисти на ВМРО сложиха на фасадата й паметна плоча.

Преди дни барелефна паметна плоча на друг велик българин – Апостола на свободата Васил Левски, бе поставена в село Михаил Когълничану, което се намира на главния път Тулча - Констанца. Паметният знак ще напомня на поколенията за

присъствието на Левски в селото през 1866-1867 г.

когато то се е казвало Еникьой. Дякона е преподавал в местното българско училище и е пял в православния храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий.
Идеята за поставянето на паметния знак е на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов. След преговори с префектурата в Тулча и местните власти в община Михаил Когълничану от румънска страна е оказано пълно съдействие. Барелефът бе осветен от отец Велико Великов – свещеник в добричкия храм “Света Троица”. На откриването присъстваха близо 100 души – гости от България и местни жители, като сред тях бяха консулът в посолството ни в Букурещ Петър Принов, кметът на община Михаил Когълничану Алексе Атанасе, зам.-кметът на Добрич Камелия Койчева, Иванка Радулеску – председател на българското дружество “Единство” в Констанца, председателят на Фондация “Българска памет” Милен Врабевски, който е сред дарителите за изработването на плочата, бившият зам. областен управител на Добричка област Михаил Стоев, както и скулпторът Христо Илиев - автор на плочата.

Самодейният състав от близкото село Лунка представи български песни и хора от района, а най-щастливият човек бе бай Петрою Мелтиаде. Той е роден през 1928 г. в балчишкото село Оброчище, но е бил принуден да напусне родния си край през 1940 г.

Майка му е българка, а баща му – румънец

Днес Петрою е единственият в някогашното село Eникьой, който говори български. „Старите хора го знаеха, но всички измряха. Братята ми също го знаеха, но вече не са на този свят. Остана сестра ми, която го говори прекрасно, но тя живее в Мангалия, до българската граница”, обяснява старецът. Той е чувал много за Васил Левски. „Вече всички българи сте добре дошли в Михаил Когълничану – идвайте и на 19 февруари да го честваме Апостола, и на 18 юли, когато е роден. Да не се забравим българите, ей! Самичък останах, бабата е румънка, с нея на български не говоря”, смее се бай Петрою, който се радва най-много на купчината вестници от България и на бутилката нашенска ракия.

В района около Тулча има още много интересни места, свързани с българската история. Едно от тях е намиращото се на запад от града село Никулицел (Никулица), където е черквата “Св. Атанас Летни” - най-старият храм в Северна Добруджа, строен преди 600 г. Църквата е копие на Боянската черква. Безценните й иконописи обаче са свалени и пренесени в Букурещ.

Селото е по-известно като мястото,

на което се предполага, че се е намирал Онгълът

– укрепление, разположено на 46 хектара площ. Тук акад. Васил Златарски и Карел Шкорпил - откривателят на Плиска, локализират мястото на битката от 680 г., в която хан Аспарух разгромява византийския император Константин IV Погонат и основава българската държава на Балканския полуостров. Областта Онгъл, където са се развили военните действия, е заключена между морето, река Дунав и несъществуващия вече неин четвърти ръкав южно от планината Бабадаг. Странно е, че в Северна Добруджа се говори за планина, макар че Бабадаг е висока само 430 метра. Тя представлява обширно плато, чиито южни склонове откъм Констанца са голи и назъбени досущ като Сините камъни над Сливен, а северните са полегати и обрасли с гъсти гори.

Село Никулицел е плътно заключено в прегръдката на северните склонове на Бабадаг, които са били перфектното укрепление срещу Византия. Затова и византийците нападат по две линии – покрай морето и влизайки с кораби през делтата на Дунав. Преданията за намерени многобройни старинни оръжия в близката до селото местност Челик дере също потвърждават, че тук се е състояла голямата битка. Това укрепление всъщност е била първата столица на България и тя продължава да бъде такава паралелно с новата столица Плиска до VІІІ век. Акад. Васил Гюзелев счита, че именно в това укрепление през 705 г. хан Тервел е приел император Юстиниан II и е сключил договора, довел до коронясването на хана в Константинопол с титлата "кесар". Днес на едно от билата край селото стои паметник на румънски войници, паднали през войните, като половината изписани на него имена са български...

Намиращият се на 6 км от Никулицел манастир Кокош е друго интересно място, което си струва да се види. Едно от предходните имена на селото – Манастир, се дължи именно на него. Според акад. Стефан Младенов "кокош" е старата българска дума за петел, какъвто е изобразен на висок резбован дървен кръст, стоящ върху постамент в двора на манастира. Това е

най-старият запазен манастир

в цяла Добруджа. Построен е през 30-те години на ХІХ век от български и молдовски монаси, договорили си закрилата на местния турски бей. Върху повредена каменна плоча в старата част на манастира се чете български надпис за построяването му. Първата църква е вдигната през 1833 г. Втората е с 30-метрова камбанария и е от 1853 г. През 1910 г. двете черкви са разрушени, а сегашният храм е завършен през 1913 г. Оцелялата възрожденска жилищна постройка е с типичната българска архитектура и наподобява на Троянския манастир.

През 70-те години на миналия век българските икони са подменени с румънски. Манастирът днес е паметник на културата и е обитаван от румънски монаси. Тук се пазят произведения на религиозното декоративно изкуство, стари монети и археологически находки. Съхраняват се и мощите на четирима раннохристиянски светци мъченици – Зосим, Атал, Камасик и Филип.

В гробището до светата обител са погребани четирима български войници, загинали при освобождението на Добруджа през 1916 г. В отделен гроб е погребан подпоручик Неделчо Ламбов от Преслав, загинал край манастира на 23 декември 1916 г., десет дни преди края на военната кампания. Всъщност край манастира се е провела последната голяма битка, преди българските войски да изтласкат румънските части през 1916 г. Две години по-късно румънците се завръщат...

Северна Добруджа си остава неоткрита

от българския турист, а в нея има какво да се види. Дори към един от най-известните резервати в Европа - делтата на Дунав, интересът от нашите туроператори все още е слаб. Една от добрите идеи е на Колежа по туризъм в Добрич за създаване на туристически маршрути в региона. Проектът е финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество и по него работят експерти от колежа, от Регионалния исторически музей в Добрич и три румънски организации от Констанца. Целта е 50 културно-исторически обекта от двете страни на границата да бъдат популяризирани като дестинация.

Финалът на това пътуване може да е само един – античната крепост Новиодунум, която се намира до близкото градче Исакча. Векове наред тя е била най-северният български форпост по Дунав. Днес отсреща се вижда Украйна, а край руините минава легендарният електрически далекопровод „Дружба”. Всяка епоха по тези земи е оставила своя отпечатък.

Пак ще се срещнем...

“Обвинявам ви, че като министър на вътрешните работи, вместо да пазите България от корупцията, вие в много голяма степен бяхте част от проблема корупция. Като казах "Иване, кажи си", това имах предвид. Ако Иван Костов имаше силата да каже защо изгони част от своите министри, сред които и задължително и Богомил Бонев, сега нямаше да има кандидат-президент, който да се гаври с нас и да ни обяснява какво било корупция и борба с корупцията. На борбата с корупцията Бонев й трябва толкова, колкото на прилеп слънчеви очила... " (6 ноември 2001 г., президентът Петър Стоянов)

Изчаках няколко дни, за да изтече като в приказките бялата, синята, зелената, червената, черната и златната вода. И докато търсех баланса между изтъняващия семеен бюджет и набъбващите сметки и разходи, се опитах да си припомня детайли от онзи предизборен дебат по бТВ през ноември 2001 г...

Действащият президент Петър Стоянов е в ролята на безспорен фаворит, който е почти на границата да спечели вота още на първия тур. Соченият от социолозите за основен негов конкурент – бившият вътрешен министър Богомил Бонев, води агресивна кампания, която дни преди изборите му носи успех. Почти сигурно е, че Бонев все пак ще отиде на балотаж. В щаба на лидера на БСП Георги Първанов въобще не са оптимисти. Кампанията им е позитивна, но посланията стигат най-вече до твърдото ядро на соцпартията. В тази почти отчайваща обстановка главният “мозък” в екипа на Първанов – социологът Юрий Асланов, в последния момент взима може би най-правилното решение: “Жоро, не отивай на дебата...” И Първанов не отива...

"Айде, покажи ги, айде, покажи ги!" – самоуверен е Бонев. “Айде, показвам ги!” – отговаря Стоянов пред слисаните погледи на тв водещите Светла Петрова и Иво Инджев, на милионната публика и на останалите кандидати – Жорж Ганчев, Ренета Инджова и Петър Берон. Подразненият от атаките на Бонев президент изважда в телевизионния ефир доклад на контраразузнаването с гриф "Строго секретно" от края на 1999 г. В документа, чийто основен автор е сегашният шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, пише, че докато е бил вътрешен министър Бонев е уличен във връзки с икономически групировки и че МВР протежирало едни фирми и рекетирало конкурентите им...

В съдебните зали нямаше никакви последствия от този доклад. Вместо сега да е под нежната опека на строгия, но справедлив бай Ставри от източното крило на Софийския централен затвор, уличеният в корупция Богомил Бонев продължава да се наслаждава на прекрасните жребци в ранчото си и на хубавата Нона Йотова. Вместо да бъде осъден по най-строгата процедура за незаконно изнасяне на класифицирана информация, Стоянов сега обикаля света от форум на форум като един млад, но осигурил цялата си рода до трето коляно пенсионер.

В краткосрочен план обаче резултатът от тогавашната компроматната помия бе, че българите тотално се отвратиха от политиката. Стотици хиляди не излязоха да гласуват. Така аутсайдерът Първанов извади късата клечка и се добра до балотаж със Стоянов, на който ненадейно бе избран за президент. Някои твърдят, че това е станало най-вече заради електората на ДПС, но за Първанов всъщност гласуваха и много разочаровани от поведението на Стоянов и Бонев избиратели.

БСП най-после се освободи от призраците на Виденовия провал и успя да се отърве от лидера си, който вече бе изгубил доверието и в самата партия. С идването на новото лице Сергей Станишев властта все повече се предусещаше и това настърви апетита на цяла камара хора, повечето от които във всяка една нормална държава никой не би взел насериозно като политици. Крахът на Петър Стоянов пък подейства толкова шокиращо на СДС, че “сините”, или т.нар. стари десни, и до момента живеят в същия кошмар.

Ето как само за няколко дни, в резултат на глупост или грешка на пиара, се обърна ходът на прехода. Социологът Андрей Райчев, който тогава беше най-големият адепт на Богомил Бонев и едва ли не го бе настанил на президентското кресло, няколко дни след вота ще обясни грешните си прогнози така: “Шокът дойде от рязката смяна на образа на г-н Стоянов. Хората бяха свикнали да виждат овладян, възпитан, умерен човек. Видяха нещо съвсем друго. И в този момент колабира електоратът. Тоест последва масово решение да не се гласува. Не си го представяйте като моментно или моментално решение: то тече няколко дена и се взема под формата на възмутени обсъждания и коментари. Около един милион от сигурните преди това гласоподаватели в крайна сметка се отказват да гласуват.”

... Близо десетилетие по-късно и аз като многословния и изявяващ се като френски ключ в политиката Андрей Райчев видях един друг Георги Първанов. Видях го твърде честолюбив, агресивен и отмъстителен. Общо взето, като в лафа “гузен – негонен бяга”, се е почувствал силно засегнат от участието на финансовия министър Симеон Дянков в едно тъпо телевизионно шоу. Забележете – не в сериозен политически дебат, а в “семките и бонбонките” на Иван и Андрей.

Този път Първанов не размахва секретен доклад, а стенограма, с която иска да покаже пред целокупния български народ как с помощта на съветника си Кирил Ананиев и на шефа на кабинета си ген. Никола Колев е нашарил задника на неадекватния във всяко едно отношение Дянков. Не само това, ами и да покаже, че размазва фасона и на цялото правителство на ГЕРБ, барабар с премиера Бойко Борисов.

“Вие (Симеон Дянков – бел. авт.) трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение. Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с вашата политика, която…, между другото да се извините, ако щете, и на вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете... ” (5 март, 2010 г., президентът Георги Първанов)

Все още не е ясно дали ще се стигне до политическа криза след всичко, което се изписа и изговори през изминалата седмица. Не е ясно и дали Първанов в крайна сметка е “млад милиардер”, или просто не е “милиардер”. (Което, между другото, е добър повод компетентните органи да започнат щателна, а не поредната формална проверка на имуществото и авоарите на президента, на членовете на семейството му и на други свързани лица.)

Но е пределно ясно, че до края на последния си мандат като президент някогашният политически аутсайдер все повече ще заприличва на онзи Петър Стоянов от ноември 2001 г.

Залогът е голям – ключът към бъдещото управление, на което Първанов отново иска да бъде архитект. Единият клан на ДС да замени другия. Манджуков, Людмил Стойков, Маргините и сие да сменят Славчо Христов, Цветелина Бориславова, Маджо и производните им.

Дали този път непредсказуемият български избирател няма да обърка съвсем сметките на кукловодите?

Вуйчо Ваньо

Не, не става въпрос за сложния и заплетен сюжет на Чеховата пиеса “Вуйчо Ваньо”, а за далеч по-тривиална история, превърнала се в нещо нормално по нашите географски ширини.

Преди дни се разбра, че дори и опърничавият шеф на Агенция “Митници” Ваньо Танов може да бъде укротен. Вестник “Струма” разкри, че инспекторът в Митница “Югозападна” в Благоевград Ивета Георгиева – племенница на бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов, е станала “жертва” на недостатъчен семеен пиар. Явно без да има идея за височайшия й роднина Танов я уволнил, но се наложило в разстояние на няколко часа да оправи “гафа” си. Георгиева, която иначе има репутацията на много добър експерт по акцизните стоки, попаднала в списъка с нарочените за съкращаване по време на чистката през декември. Танов разписал в общия кюп и нейната заповед за освобождаване от работа. Документът пристигнал в Благоевград заедно със заповедите за съкращение на още 50 митничари. Няколко часа по-късно обаче от София се обадили с нареждането заповедта на Георгиева да не се привежда в изпълнение и да бъде върната спешно в столицата, защото е станала грешка.

“Грешката” се оказал вуйчото на Ивета. Щом се разчуло, че сред съкратените е и тя, митничарката веднага звъннала на “правилния” роднински телефон. Самата Георгиева си признала по-късно пред колеги, че без намесата на вуйчо й Костов, щяла да е на борсата.В Благоевград заповедта за съкращение на Георгиева не е отразена във входящите книги, но фигурира в Агенция “Митници”, откъдето е издадена със съответния изходящ номер.

Иван Костов, който сега е неформален партньор на ГЕРБ и оглавява комисията за контрол на ДАНС, винаги е имал афинитет към митниците. Още се носят легендите за бившия "сив кардинал" на СДС Христо Бисеров и за куфарчетата от ГКПП-тата, пътуващи към "Раковска" 134 в периода 1997-2001 г. През февруари 2001 г. обаче явно манджата се пресоли. Тогава племенникът на съпругата на Командира Елена Костова - Григор Стефанов-Гришата, който оглавяваше митническото бюро "К енд К" в столичния кв. "Дружба", бе понижен до обикновен митнически инспектор заедно с още няколко негови високопоставени колеги. В това бюро се обмитяваше най-вече черна и бяла техника.

Така и не се разбра защо е бил понижен Гришата, но пък вече сме наясно как заради родата си един Ваньо подрежда "къщичката" на друг Ваньо.

Дай Боже всекиму такъв “вуйчо владика”!

Индулгенция с дъх на петрол

"Добър вечер, абе драги, какви са в нашите петролни бази тия работи? Хвърлили срещу нас 250 души полиция... Как пък някой не се обади да ни предупреди? Дали сме на тоя-оня толкова пари..."

"- Ало, как си? Говорих тук-там. Няма страшно. Нещата отшумяват около вас. - Е? Ще се оправим ли? - Не съм още проверил за виното ти - дали е сладко или кисело?"

Това са само фрагменти от телефонни разговори между заподозрения за данъчни измами собственик на петролната рафинерия "Инса ойл" в пловдивското село Белозем Георги Самуилов и депутати, бивши министри и висши държавни служители. Извадката е от 15 март 2006 г. – денят, в който ГДБОП прави спецакция в рафинерията. Записите са само един нюанс от грандиозните скандали около бившия министър Румен Петков през пролетта на 2008 г., които доведоха и до оставката му. Тогава се размахваха папки и дискове със СРС-та, от които ставаше ясно, че хора от най-висшите етажи на МВР са покровителствали определени бизнес кръгове. Най-активен в изваждането на кирливите ризи тогава бе бившият шеф на ГДБОП ген. Ваньо Танов, който сега оглавява Агенция “Митници”. Именно по негово време ГДБОП започва разработката срещу Самуилов и още петима служители на “Инса ойл”. Срещу тях бе повдигнато и обвинение за участие в организирана престъпна група и за 38 млн. лева неплатени ДДС и акцизи. Резултатът от това дело бе нулев.

Годината е 2010-а. Ваньо Танов продължава да прави ревизия след ревизия на “Инса ойл” и е категоричен, че компанията дължи 59 млн. лева на хазната. Самуилов пък е убеден, че митничар № 1 е тенденциозен и иска да съсипе бизнеса му.

Преди дни шефът на “Инса ойл” откри нова супер модерна и екологична инсталация за производство на дизел. Инвестицията е на стойност 28 млн. евро – сума, почти равна на задълженията на “Инса ойл” към бюджета, за които говори Танов. В платените телевизионни репортажи обаче се акцентираше върху един високопоставен гост – германският евродепутат Маркус Фербер. Той не е случаен човек - председател е на делегацията на Християн-социалния съюз, част от групата на ЕНП. Член е и на комисиите по икономически и парични въпроси и по транспорт и туризъм. Фербер похвали горещо Самуилов и “Инса ойл”, заявявайки, че “България трябва да се гордее с такива фирми”.

От СРС-тата и скандала “Запалката” сякаш не е останало нищо. Георги Самуилов – някогашният кадър на ДС и бивш финансов директор на "Мултигруп", е получил индулгенция не откъде да е, а от ЕНП. Призракът на бившата БКП вече не плаши десницата, партията-майка сега е в Брюксел.

Туршията на пъдаря

Никога не съм споделял ентусиазма и суетнята, които настъпват в сезона на туршиите. Вкъщи винаги е лудница по това време. Не че не съм замезвал от тази благинка, но предпочитам друг тип салати и ордьоври. По-европейски и префинени. Все пак, ако трябва да посоча някоя туршия, която харесвам, това е Царската. А нещото, което не бих опитал и насън е туршията от динчета (малки дини).

За мен динята си е диня в разгара на лятото - напращяла, сочна, сладка, разтапяща се под небцето и... вървяща с ледена мастика. И тъй като съм малко чалнат - обожавам комбинацията "сладко-солено". А динята перфектно върви с хубаво сирене и пресен хляб. Ама не заводски, а селски - изпечен на дърва.

Та да се върнем на динчетата. Тези нефелни изтърсаци, големи най-често колкото топка за тенис, се събират когато пъдарят разтури бостана. Тогава се прави тараш (каква изумителна дума!) на останалата по полето продукция, сезонът се закрива и започват фиестите в хоремага. Динчетата, използвани в туршията, почти винаги са или неузрели, или попрезрели, но пък мнозина ги харесват като мезе.

Оказва се, че и пъдар № 1 на Републиката - премиерът Бойко Борисов, има някакво особено отношение към тази туршия. "Не знам дали може да ме разберете, но най-тежко е да си пъдар на обран бостан. Сега късаме малките динчета и даваме на общини, на доктори, за да запушим така изгребаната държава", обяви министър-председателят тези дни. Борисов, като един истински човек от народа, знае как да направи най-точното сравнение, та да бъде разбран и от "средностатистическия кюстендилец" (извинявам се на приятелите ми от прекрасния Кюстендил, но това клише отдавна е придобило гражданственост).

Нашият пъдар обаче май не забелязва, че и малкото останали динчета, с които се запълва изгребаната каца (държава), почват да "бомбясват". Последният пример е с фамозната депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова, която досущ като селска кметица вече се разпорежда не само с всички законопроекти, но и с парите на Народното събрание. Ако все още някой не е разбрал коя фирма ще сменя дограмите на двете сгради на парламента, това е "Моском-Ко" ООД. Компанията притежава 54% от дяловете на "Моском Монтана" ООД. 46 % от монтанското дружество пък се държат от роднини на Фидосова, сред които и съпругът й Томислав Живкович (с 23% дял).

Вероятно някои ще кажат, че това е дребна работа и не може да се сравнява с динчетата, за които говори Борисов. Не може да се сравнява и с обраните от тройната коалиция хубави дини. Но всичко започва от малките неща, а детайлите винаги са важни. Проблемът е, че ако още в началото не боднеш с вилица всяко едно от заложените в кацата динчета, цялата туршия отива на кино. Получава се една слузеста и неприятно миришеща органична маса, която трябва да се изхвърли бързо.

А сега и аз, като един пъдар - ценител, ще ви пожелая харна, хонорарна и берекетна 2010-а. И в новогодишната нощ внимавайте не само с питиетата, но и с мезетата...