вторник, 9 март 2010 г.

Пак ще се срещнем...


“Обвинявам ви, че като министър на вътрешните работи, вместо да пазите България от корупцията, вие в много голяма степен бяхте част от проблема корупция. Като казах "Иване, кажи си", това имах предвид. Ако Иван Костов имаше силата да каже защо изгони част от своите министри, сред които и задължително и Богомил Бонев, сега нямаше да има кандидат-президент, който да се гаври с нас и да ни обяснява какво било корупция и борба с корупцията. На борбата с корупцията Бонев й трябва толкова, колкото на прилеп слънчеви очила... " (6 ноември 2001 г., президентът Петър Стоянов)

Изчаках няколко дни, за да изтече като в приказките бялата, синята, зелената, червената, черната и златната вода. И докато търсех баланса между изтъняващия семеен бюджет и набъбващите сметки и разходи, се опитах да си припомня детайли от онзи предизборен дебат по бТВ през ноември 2001 г...

Действащият президент Петър Стоянов е в ролята на безспорен фаворит, който е почти на границата да спечели вота още на първия тур. Соченият от социолозите за основен негов конкурент – бившият вътрешен министър Богомил Бонев, води агресивна кампания, която дни преди изборите му носи успех. Почти сигурно е, че Бонев все пак ще отиде на балотаж. В щаба на лидера на БСП Георги Първанов въобще не са оптимисти. Кампанията им е позитивна, но посланията стигат най-вече до твърдото ядро на соцпартията. В тази почти отчайваща обстановка главният “мозък” в екипа на Първанов – социологът Юрий Асланов, в последния момент взима може би най-правилното решение: “Жоро, не отивай на дебата...” И Първанов не отива...

"Айде, покажи ги, айде, покажи ги!" – самоуверен е Бонев. “Айде, показвам ги!” – отговаря Стоянов пред слисаните погледи на тв водещите Светла Петрова и Иво Инджев, на милионната публика и на останалите кандидати – Жорж Ганчев, Ренета Инджова и Петър Берон. Подразненият от атаките на Бонев президент изважда в телевизионния ефир доклад на контраразузнаването с гриф "Строго секретно" от края на 1999 г. В документа, чийто основен автор е сегашният шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, пише, че докато е бил вътрешен министър Бонев е уличен във връзки с икономически групировки и че МВР протежирало едни фирми и рекетирало конкурентите им...

В съдебните зали нямаше никакви последствия от този доклад. Вместо сега да е под нежната опека на строгия, но справедлив бай Ставри от източното крило на Софийския централен затвор, уличеният в корупция Богомил Бонев продължава да се наслаждава на прекрасните жребци в ранчото си и на хубавата Нона Йотова. Вместо да бъде осъден по най-строгата процедура за незаконно изнасяне на класифицирана информация, Стоянов сега обикаля света от форум на форум като един млад, но осигурил цялата си рода до трето коляно пенсионер.

В краткосрочен план обаче резултатът от тогавашната компроматната помия бе, че българите тотално се отвратиха от политиката. Стотици хиляди не излязоха да гласуват. Така аутсайдерът Първанов извади късата клечка и се добра до балотаж със Стоянов, на който ненадейно бе избран за президент. Някои твърдят, че това е станало най-вече заради електората на ДПС, но за Първанов всъщност гласуваха и много разочаровани от поведението на Стоянов и Бонев избиратели.

БСП най-после се освободи от призраците на Виденовия провал и успя да се отърве от лидера си, който вече бе изгубил доверието и в самата партия. С идването на новото лице Сергей Станишев властта все повече се предусещаше и това настърви апетита на цяла камара хора, повечето от които във всяка една нормална държава никой не би взел насериозно като политици. Крахът на Петър Стоянов пък подейства толкова шокиращо на СДС, че “сините”, или т.нар. стари десни, и до момента живеят в същия кошмар.

Ето как само за няколко дни, в резултат на глупост или грешка на пиара, се обърна ходът на прехода. Социологът Андрей Райчев, който тогава беше най-големият адепт на Богомил Бонев и едва ли не го бе настанил на президентското кресло, няколко дни след вота ще обясни грешните си прогнози така: “Шокът дойде от рязката смяна на образа на г-н Стоянов. Хората бяха свикнали да виждат овладян, възпитан, умерен човек. Видяха нещо съвсем друго. И в този момент колабира електоратът. Тоест последва масово решение да не се гласува. Не си го представяйте като моментно или моментално решение: то тече няколко дена и се взема под формата на възмутени обсъждания и коментари. Около един милион от сигурните преди това гласоподаватели в крайна сметка се отказват да гласуват.

... Близо десетилетие по-късно и аз като многословния и изявяващ се като френски ключ в политиката Андрей Райчев видях един друг Георги Първанов. Видях го твърде честолюбив, агресивен и отмъстителен. Общо взето, като в лафа “гузен – негонен бяга”, се е почувствал силно засегнат от участието на финансовия министър Симеон Дянков в едно тъпо телевизионно шоу. Забележете – не в сериозен политически дебат, а в “семките и бонбонките” на Иван и Андрей.

Този път Първанов не размахва секретен доклад, а стенограма, с която иска да покаже пред целокупния български народ как с помощта на съветника си Кирил Ананиев и на шефа на кабинета си ген. Никола Колев е нашарил задника на неадекватния във всяко едно отношение Дянков. Не само това, ами и да покаже, че размазва фасона и на цялото правителство на ГЕРБ, барабар с премиера Бойко Борисов.

Вие (Симеон Дянков – бел. авт.) трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение. Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с вашата политика, която…, между другото да се извините, ако щете, и на вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете... ” (5 март, 2010 г., президентът Георги Първанов)

Все още не е ясно дали ще се стигне до политическа криза след всичко, което се изписа и изговори през изминалата седмица. Не е ясно и дали Първанов в крайна сметка е “млад милиардер”, или просто не е “милиардер”. (Което, между другото, е добър повод компетентните органи да започнат щателна, а не поредната формална проверка на имуществото и авоарите на президента, на членовете на семейството му и на други свързани лица.)

Но е пределно ясно, че до края на последния си мандат като президент някогашният политически аутсайдер все повече ще заприличва на онзи Петър Стоянов от ноември 2001 г.

Залогът е голям – ключът към бъдещото управление, на което Първанов отново иска да бъде архитект. Единият клан на ДС да замени другия. Манджуков, Людмил Стойков, Маргините и сие да сменят Славчо Христов, Цветелина Бориславова, Маджо и производните им.

Дали този път непредсказуемият български избирател няма да обърка съвсем сметките на кукловодите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар